Обратно към: [Хумор][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

Като слушаше как управляващите неглижират европейските критики и се хвалят с постигнати успехи, Буци Буцев-Буцата – някогашен шампион и настоящ бизнесмен, дълбоко се възмути.

– Па тия се защитават и фалят, секаш е Ден на отворената уста! Секаш като им спреха кранчето от Европа, ще цъфнат и вържат!

После се умълча, понеже му хрумна идея. Свика спешно сътрудниците си от охраната, запали пура колкото бухалка и заяви:

– Много институции напоследък взеха да обявяват веднъж годишно Дни на отворените врати! Е, аз реших да обявя Месец на отворените врати!

– За теб, бос, вратите им винаги са отворени, даже и без да стъпваш там! – рече един.

– Ти да мълчиш! – сгълча го поласкан Буцата и продължи:

– Извадил съм си почти целия бизнес на светло, вече нема какво да крия. Ще пускам народа да ми разглежда фабриките, рибарниците, хотелите, игралните зали, колекциите, ловните полета! А в първия цех, дето го първатизирах, ще открия музей с постоянна експозиция, която да показва моя път в бизнеса.

С шумни възгласи всички одобриха идеята.

– Доведете ми бързо некой музеен спец да обсъдим детайлите.

След месец Буцата даде голяма пресконференция, на която запозна журналистите (повечето криминални репортерки) с начинанието си. След това с автобус ги докара в Музея на капиталистическото развитие, както го бе кръстил по идея на музейния спец.

Музеят бе уреден по всички правила на музейното дело и законите на красотата. Експонатите бяха грижливо положени в остъклени витрини, по стените висяха обяснителни табели, снимки и картини, а в ъглите на помещенията восъчни фигури представяха я Буцата, я негови бизнес партньори и приятели политици в различни моменти от живота. Имаше и видеозала, където щяха да се прожектират филми за живота и дейността на Буцата, както и специален кът, в който бе изложена оръжейната му колекция и отстреляни от него трофеи на диви зверове.

Буцата сам разведе журналистите, сподирен от пищна красавица, която бе представил като бъдещ екскурзовод на музея. В края на изтощителната обиколка Буцата заведе групата при един стар трикрилен гардероб.

– Това е любимата ми мебел – призна той с просълзени очи. – От баба ми Параскева Гуцева е. Тук държа спортните си дрехи, главно анцузи от времето на състезателната ми кариера и първите години в бизнеса.

Буцата избърса очи и погледна въпросително.

– Може ли да надзърнем вътре? – изчурулика млада репортерка с гол пъп и пълни устни.

– Че как! – почти обиден отвърна Буцата и се обърна към бъдещата си екскурзоводка: – Муци, отвори гардероба!

Момичето грациозно завъртя задничето си и с дългите си тънки пръсти с лилави нокти дръпна дръжките.

Всички ахнаха: гардеробът бе пълен със скелети! Дори Буцата зина от изненада. Отвътре се изтърколи череп и опря в краката му. Като изключим дупката от куршум в тила, беше в много добро състояние.

Екскурзоводката припадна, но Буцата начаса се окопити.

– Изнесете я оттук! – заповяда той на охраната. – Ще намеря друга, с по-здрави нерви!

Сетне се обърна към скупчените журналистки:

– Иска ли некоя да взема три бона заплата?!

Обратно към: [Хумор][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

© Славимир Генчев. Всички права запазени!