Обратно към: [Ненавременни стихотворения][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

Дирели философския камък

алхимиците

с истински бяс.

Но нищо не става

само с желание,

щом не зависи от нас.

Да, нищо не става

с магическа пръчка.

Ала какво от това?

За двама магията не е мъчна:

заклинанието

е от две слова.

Любовта име хиляди странности,

но аз избирам за любослов:

без да е

философски камък,

тя всичко

превръща в любов.

Всяко правило имало изключение,

за да го потвърди.

Ако е вярно това твърдение,

къде оставаме

аз и ти?

Щом все повече

в теб се влюбвам,

кой ще постави черта?

Много хубаво

е на хубаво

единствено в любовта.

Обратно към: [Ненавременни стихотворения][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

© Славимир Генчев. Всички права запазени!