Обратно към: [Ненавременни стихотворения][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

Площад „Журналист”.

Край спирката,

дето не спря гъмжилото,

от барелефа си Смирненски

гледа мрачно-унило.

Кандидати за журналисти

пъшкат на тема „Братя”

и нижат бисер след бисер

още на черновата.

Какво е братството, Христо?

Продължава ли дълго?

Някога ти написа

приказката за стълбата.

И днес който я изкачи,

се променя стократно:

вижда с други очи

своите бивши братя.

Помниш ли всички дрипави

братчета на Гаврош:

сто пъти света съсипаха

и той стана по-лош.

Тъй е – уж будиш народа,

а пък изскача ламята.

Щом свободата е мода,

ще се намерят и братя.

Докога ще се лъжем,

че надвиват с добро

братята по перо

братята по оръжие?

Площад „Журналист”.

Неспирно

хора без братство да крачат

под барелефа на Смирненски.

Дори не виждат, че плаче.

Обратно към: [Ненавременни стихотворения][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

© Славимир Генчев. Всички права запазени!