Обратно към: [Ненавременни стихотворения][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

От години не правя гимнастика

и живея

несъобразно.

Гледам винаги ясно, надясно,

не пререждам и не се пазя.

Виждах използвачите

как допълзяват –

лъсваха като въшки на връх,

от който навреме сам слязох,

за да остана такъв.

Понякога разликата е много близка –

като между дърво и дърва.

И денят, и нощта

имат слънчев произход.

Никога не забравям това.

Когато врявата е самозванска,

а липсва определена вина,

има думата голямата тишина.

И то от последна инстанция.

Отговарям и без да ме питат

защо съм останал без дъх:

който обича височините,

той вечно си носи и връх.

Обратно към: [Ненавременни стихотворения][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

© Славимир Генчев. Всички права запазени!