Обратно към: [Ненавременни стихотворения][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

Каквото и да правим,

изтича времето.

Едва-що посрещнали изгрева,

вече с деня се сбогуваме, наранени

от поредната

сляпа близост.

Не зная кой има

право да съди

и да вписва делата ни в Книгата.

Какво да си говорим за бъдещето,

щом още миналото ни

не е сигурно?

Но не е толкова сложен животът,

ако виждаме

нарочните пречки.

Цели пътища водят напред към злото.

А към доброто –

пътечка.

Разяждани от пориви и съмнения,

късаме котви, връзки, вериги.

И не е важно дали

ни стига времето;

важно е дали ние

му стигаме.

Градът е прегракнал

от глъчка и клаксони

и само в някоя свита галерия

сред пейзажи и стихове

свирят класика…

И времето спира временно –

за една ера.

Обратно към: [Ненавременни стихотворения][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

© Славимир Генчев. Всички права запазени!