Обратно към: [Ненавременни стихотворения][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

Има много важни неща,

които не са големи:

първи полъх

на есента,

лято в минало време,

ясно мълчание

в шумен град,

нанос от скрити чувства –

като това,

че още съм млад,

въпреки че се спускам…

Но ако пътят е извървян,

мога да спра на облак,

слушайки тътена на вулкан

в присърдечната област.

Всеки си има свят идеал.

Никой не е идеален.

Ала едно е да си сигнал,

друго –

първосигнален.

Нямам кой знае

какъв актив.

Не разигравам театър.

Предпочитам да съм фалшив,

отколкото –

фалшификатор.

И нека - може даже на смях -

да разправят след мене:

писал някакви

стихотворения

и живял като тях.

Обратно към: [Ненавременни стихотворения][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

© Славимир Генчев. Всички права запазени!