напред назад Обратно към: [Актрисата и поетът][Славимир Генчев][СЛОВОТО]



2


Когато се запознава с Траянов, Дора е едва 18-годишна. Тя притежава не само ярък артистичен талант, но и несъмнена поетическа дарба, за което свидетелстват десетките й стихотворения. Някои са публикувани в тогавашния литературен печат. Подписвани са най-често с псевдонима Д. Янтрина (или само Д.Я.)

 

Песен

 

Душата ми е вече уморена

От дългия самотен път.

Тя търси радостта свещена -

Тя търси скрития съсъд.

 

И всеки ден тя чака пламък

Да възвести за пътя нов.

През сумрака да види замък

И флаг на вечната любов.

 

Душата ми в самотност крее,

А дните бавно все текат,

Тя слуша в замъка, че пеят

Далек... далек от нейний път.

 

          Д.Я., 1923 г., май

 

Можем да наречем стихотворението наивно, подражателно, албумно и т.н. Оставям настрана художествените му достойнства, защото не те привличат вниманието. По всичко личи, че творбата е създадена непосредствено преди запознаството й с Траянов, за когото тя несъмнено вече е слушала.

В друго свое стихотворение, озаглавено "Пред един портрет от Борис Георгиев", Дора пише:

 

И кротко в мечтите над мене се спряха

Очите на моя поет непознат

И слънцето светна под моята стряха

С привет на другар и усмивка на брат.

 

Стихотворението е датирано "май 1924 г." Художникът Борис Георгиев е рисувал портрет на Траянов. Вероятно стихотворението визира именно него.

 

Датировката малко обърква; нали двамата са се запознали година по-рано? Има няколко обяснения (ако приемем, а то е почти сигурно, че "моят поет" е Т. Траянов): или Дора бърка годината, или просто несъзнателно се е дистанцирала от собственото си преживяване, или връзката им е станала интимна година след запознанството им, или става дума за обикновена поетична самомистификация. Във всеки случай поет от величината на Траянов, който е завладявал и "свои, и чужди" (Хуго фон Хофманстал, Райнер Мария Рилке и Артур Шницлер) с ерудицията си, с познанията си по стари и нови литератури, по философия и музика, дори по астрономия и шахмат (бил е един от добрите български шахматисти и виртуозен пианист), да, такъв Човек за мечтателната 18-годишна девойка вероятно е изглеждал като оживял мит.

От този момент нататък в нейния живот съществува само той; душата й вече не е самотна, открит е замъкът на щастието, вее се флагът на любовта.

Що се отнася до Траянов, той в никакъв случай не е нито безотговорен съпруг и баща, нито вманиачен поет. Независимо от оскъдните си доходи на сввободно практикуващ литератор, поетът винаги е отделял част от тях за съпругата си във Виена. "Прекрасен човек е - споделя той с Константин Гълъбов, - но не съм за нея. Тя още по-малко е за мене, защото не се интересува от поезия."

Колкото до налагането на името му, той, като цяло, не се е стремил към популярност, тъй като е разбирал особения характер на поезията си.

Сл. Г.

 


8 юни 1932 Варна - вечерта

 

Мило мое, ненагледно, единствено дете!

 

Получих твоето писмо и от мен по-щастлива жена няма. Всяка буква, която ти си написал с твоята мила ръка, аз прочитам по няколко пъти. Радвам се на всяка точица, която си сложил в писмото. А най-страшното е, че не мога да намеря място за писмото. Нося го ту в чантата си, слагам го след това в голямата си ръчна чанта и най-накрая в куфара, но, уви, струва ми се, че някой ще го намери и ще ми го вземе. Представи си да ми вземат товето писмо!

Миличко, радост моя, но аз искам да ми пишеш много повече и всичко, всичко за себе си. Например, сега може би минаваш... (липсват редове - б.м, Сл. Г.), отиваш в "Роял" по някоя друга улица, а не по тази, която аз знам. Аз искам да знам точно твоите мили крачета по коя част от земното кълбо ходят. А може би сега като четеш тези мои глупави редове, се смееш! Имаш право! А всъщност трябва във всяко писмо, което ти пращам, да написвам по белите полета само: "Много, много те обичам!" Толкова много, че всичко друго, което дращя, не е това, което искам да ти кажа.

Слушала съм от мои (задраскано и написано отгоре "свои" - Сл.Г.) познати, чела съм, че когато човек остане сам, си давал сметка за всичко, което е изживял преди. За него работи, които е виждал в една светлина, сега ги вижда в друга. Представи си, мили Тодоре, с мен не е така. Когато остана сама, далеч от теб, аз никаква равносметка не мога да направя. Тогава любовта, единствената ми любов към теб, ме обгръща, изгрява по-страшна от всеки друг път и за никакво минало, настояще или бъдеще не мога да си дам сметка. Аз знам само, че те обичам безумно и че само за теб съм дошла тук на земята. Ти си възелът на моя живот. Какво е било преди и какво ще бъде след това е неизвестно. Аз приличам на някаква малка платноходка, която е отседнала в някое огромно пристанище. Откъде е дошла и какви бъдещи намерения има никой не знае, а и тя самата. Истината е, че никога не мисли да се отдели от голямото пристанище.

Тодоре, радост моя, пишеш ми, че ще дойдеш. Та има ли по-голямо щастие от това за мен. Само слушай, миличко, ти трябва да ми телеграфираш, за да дойда на гарата да те посрещна и да те целувам, целувам. Но искам да дойдеш с новия костюм, за да ми бъдеш хубаво и елегантно. Знаеш, че аз не съм суетна, но това искам да направиш за мен.

Тук между колежките си минавам за много елегантна. Особено мила е новата ми рокличка, която ти не си виждал. Толкова е мила, че като вървя по улиците, облечена с нея, жените се обръщат да ме гледат. Много ми е мъчно, че ти не си ме виждал, облечена с нея.

Колкото до нашето стоене, всичко зависи от сборовете (сумите от продажбите на билети - Сл. Г.). Досега не са особено добри, но дневните ни плащат редовно. Аз едва вчера за пръв път взех пари, откакто съм дошла. Нямах нужда досега. Живея скромно, храня се добре и мога да кажа, че не харча особено много пари. Тази вечер например отидохме с Кисима (Константин Кисимов - Сл. Г.) в една гостилница, където пържат само риба. И представи си, изядох две съвсем пресни, изпържени риби и то толкова големи (.....) всичко заедно с хляба за 11 лева. Разбира се, има и скъпи ресторанти - казиното в градината (Морската градина - Сл. Г.). Там понякога обядват всички артисти. Един обед излиза 30-40 лева. Но затова пък е много хубаво, над самото море е и има музика.

Аз знам, че на теб Варна ще ти се хареса. Има вече нещо на европейски курорт. И най-важното е, че човек може да се устрои според средствата си. А какво прави Вичо? Поздрави го непременно от мен. Елате с него заедно...

 

Твоята Дора

 


напред горе назад Обратно към: [Актрисата и поетът][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

 

© Славимир Генчев. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух