напред назад Обратно към: [Славимир Генчев на 60 стихотворения][Славимир Генчев][СЛОВОТО]



Елегия за Христо Смирненски


Площад „Журналист”.

На спирката

вечно къкри гъмжило

и барелефът на Смирненски

гледа мрачно-унило.

 

Кандидати за журналисти

пъшкат на тема „Братя”,

нижат бисер след бисер

още на черновата.

 

Какво е братството, Христо?

Продължава ли дълго?

Някога ти написа

приказката за стълбата.

 

И днес който я изкачи,

се променя стократно:

вижда с други очи

своите бивши братя.

 

Помниш ли тия дрипави

братчета на Гаврош:

сто пъти света съсипаха,

та стана още по-лош.

 

Тъй е – уж будиш народа,

а пък изскача ламята.

Щом свободата е мода,

ще се намерят и братя.

 

Но докога ще се лъжем,

че надвиват с добро

братята

          по перо

братята

               по оръжие?

 

Площад „Журналист”.

Неспирно

хора без братство крачат

под барелефа на Смирненски.

И нито виждат, че плаче.

 


напред горе назад Обратно към: [Славимир Генчев на 60 стихотворения][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

© Славимир Генчев. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух