напред назад Обратно към: [Славимир Генчев на 60 стихотворения][Славимир Генчев][СЛОВОТО]



Мелодия за чан


Слизал съм

до устия на реки,

върхове

съм изкачвал вредом,

но широки родопски лъки

са ми легнали

под аренда.

 

Планината изпява тук

най-смирените свои хубости

и подобно излишен звук

в тишината им

се изгубвам.

 

По небесното

синьо пасбище

стадо облаци дири сянка

и се носи на девет гласа

водолеят

на медни чанове.

 

Тук насила хубост не става.

Свободата е доброволна.

Щом Орфей

е живял тъдява,

то аедите имат столица.

 

Няма тайна,

за да я пазя,

затова и ще бъда кратък:

аз не мога до днес да сляза

от Родопите –

на земята.

 


напред горе назад Обратно към: [Славимир Генчев на 60 стихотворения][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

© Славимир Генчев. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух