напред назад Обратно към: [Славимир Генчев на 60 стихотворения][Славимир Генчев][СЛОВОТО]



Орденоносец


Зная що е раздяла,

какво

е завръщане

и кое –

разминаване.

Затова живея

по същество.

Без да се правя.

 

Чувам, докъдето ми стига слух.

Виждам, докъдето ми стига поглед.

Друг да се прави

на сляп и глух.

Аз не мога.

 

Ще спася изтървана звезда

и ранено гнездо ще превържа.

Никой не ме задължава – да.

Но аз съм длъжен.

 

И да стигна

                до крива круша,

и да гледам

                        на баир лозе,

нито тъпча цветя с ботуши,

нито диря във всичко полза.

 

Някой пилци брои и се хвали.

Никой не го задължава – да.

А листата валят –

медали

за заслугите на пръстта.

 


напред горе назад Обратно към: [Славимир Генчев на 60 стихотворения][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

© Славимир Генчев. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух