напред назад Обратно към: [Славимир Генчев на 60 стихотворения][Славимир Генчев][СЛОВОТО]



Постпасторал


Потънало в април селце

сред тишина от птичи трели.

Невидимото му сърце

тупти със Страстната неделя.

 

Не го подминаха Векът

и модните материали,

но не успяха да сломят

бодливия му нрав изцяло.

 

Пак щъкат ваклите стада

и ромонът на хлопатарите

предизвестява свобода

за Божиите земни твари.

 

Кокошка щом снесе яйце,

и вдигне до небето врява;

стопанка с пъргави ръце

към другите ще го прибави.

 

По всички клонки и цветя

пчели жужат без напрежение

и сякаш слушам песента

на стълб с високо вдъхновение.

 

Призивно изкрещи петел -

и плесне сянката на ястреб,

но набелязаната цел

и този път не стана плячка...

 

Огледал цялото селце,

разбира той от птичи поглед;

то е великденско яйце

и тук е пуснато от Бога.

 

И като истински бияч

световните яйца надвива;

дори и волният кълвач

прибира меч и си отива.

 

Загрижено за своя хал,

селцето не жадува слава.

Но слънцето като медал

на шията му засиява.

 


напред горе назад Обратно към: [Славимир Генчев на 60 стихотворения][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

© Славимир Генчев. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух