напред назад Обратно към: [Славимир Генчев на 60 стихотворения][Славимир Генчев][СЛОВОТО]



Пътуването


В памет на Иван Манолов

 

Вече не помня вицове

и не припадам от смях.

Знам:

не стигнах доникъде.

Но навсякъде бях.

 

Слизам все по-нагоре.

По-надолу се качвам.

С нищо

не промених историята.

Но разпознах палачите.

 

Без да откривам топла вода

и да прикривам сходства,

бранех своята свобода,

както други -

своето робство.

 

Вярата нито е дръзка,

нито превива гръб.

Винаги

има връзка

между море и смърт.

 

Има смисъл началото.

Има изход върхът.

Но за да почне

духът,

трябва да свърши тялото.

 


напред горе назад Обратно към: [Славимир Генчев на 60 стихотворения][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

© Славимир Генчев. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух