напред назад Обратно към: [Славимир Генчев на 60 стихотворения][Славимир Генчев][СЛОВОТО]



Самоцел


Късно е да се чудя

подраних ли

и с колко.

Вече съм твърде буден,

за да приспивам болки.

 

Казвам, което правя.

Правя, което върша.

Ако ми искат,

давам.

Взимам, защото връщам.

 

Следвам посока само

ако и тя

ме следва

и не развявам знаме,

без да съм го отгледал.

 

Липсва ми нюх

за кръшкане

и за полезна орбита,

но не залагам

същност,

за да спечеля форма.

 

Като ранено бедствие

в близките

сто години

искам да съм причината

на собственото

си следствие.

 


напред горе назад Обратно към: [Славимир Генчев на 60 стихотворения][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

© Славимир Генчев. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух