напред назад Обратно към: [Славимир Генчев на 60 стихотворения][Славимир Генчев][СЛОВОТО]



Врата


Знам отговора и не питам

защо сме на тоя хал.

Да бяха

две-три злините,

с радост бих си избрал.

 

Но истината не почва там,

където измамата свършва:

те са лица на една врата,

залостена

отвън и отвътре.

 

Какво ми остава,

освен да стана

в очите на слепите трън?

За да правиш

хубави рамки,

трябва да бъдеш извън.

 

Със зъби да стискаш пироните

и с глава да замахваш ясно -

така, че да падат

иконите

на първородните басни.

 

Нека мине за алегория

или за празна мечта:

щом не можеш

да я отвориш,

просто стани врата.

 


напред горе назад Обратно към: [Славимир Генчев на 60 стихотворения][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

© Славимир Генчев. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух