напред назад Обратно към: [Михаил Белчев][СЛОВОТО]



И утре е ден


Пак говорим с теб по телефона.

Тази нощ за мен той е икона.

Този път ще чуеш истини,

скрити в първата ми изповед.

 

Още ли обичаш бяла роза?

Можеш ли в снега да тичаш боса?

Още ли сънуваш мен и теб във някой град

с гълъби и със зелен площад?

 

Но сънен глас отегчен

идва чужд и далечен.

И уморен казвам : "Лека нощ!"

И утре е ден.

 

Още ли обичаш бяла роза?

Можеш ли в снега да тичаш боса?

Още ли сънуваш мен и теб във някой град

с гълъби и със зелен площад?

 

Но глух сигнал отдалеч

идва чужд и безплътен.

И уморен казвам: "Лека нощ!"

И утре е ден.

 


напред горе назад Обратно към: [Михаил Белчев][СЛОВОТО]

 

© Михаил Белчев. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух