напред назад Обратно към: [Михаил Белчев][СЛОВОТО]



Лодка в дъжда


На Найден Андреев и братя Аргирови

 

Дъждът вали, вали преди...

Пълзи и дълго дращи по стъклата,

а аз и този път оставам прав

във тъмнината.

 

Като светулка плахо примижа

една цигара нейде далече

и аз дочувам шепот на жена

която тръгва, тръгва вече

 

Дали пътува и сега

онази малка книжна лодка,

която сгънах на шега

над някоя дъждовна локва.

 

А после пратих е към теб

с молба при мен да се завърнеш

дори в това море от много дъжд

ти да побързаш, да побързаш

 

Сега вали, вали дъждът по прозореца.

От вестник стар изрязвам стих.

с много, много болка

и препрочитам на глас как търси бряг

в море от хора и дъжд

книжна лодка,

 

Дъждът и този път вали, вали...

Пълзи и дълго дращи по стъклата,

а аз запалвам клечка от кибрит

във тъмнината.

 

И само тази малка светлина

изгаряща до болка във ръката,

дано покаже пътя към дома

на лодката и на жената.

 


напред горе назад Обратно към: [Михаил Белчев][СЛОВОТО]

 

© Михаил Белчев. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух