напред назад Обратно към: [Михаил Белчев][СЛОВОТО]



Залез


На Найден Андреев и братя Аргирови

 

Откъснах вече този лист

от календара на земята

когато слънцето се спря

в картината ми на стената

 

На избледнялото платно

забравен кораб се събуди

и късен гларус не успя

през слънцето да се промуши.

 

Преди да изгори докрай

крилата му се позлатиха

на палубата екна вик

и после всичко стана тихо.

 

Тревогата ми зазвъня

отново в празната ми стая

и чувствах, че и аз горя

и нищо повече не зная.

 

А слънцето закри очи

и бавно слезе към морето

Във стаята ми две сълзи

до късно тази нощ ще светят.

 


напред горе назад Обратно към: [Михаил Белчев][СЛОВОТО]

 

© Михаил Белчев. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух