напред назад Обратно към: [Михаил Белчев][СЛОВОТО]



По жътва


На Св. Русинов и Лили Иванова

 

От изпуснато слънце изгарят ръцете ти.

Прегърни ме за сбогом и тръгвай.

По жътва се връщат, когато се стъмни.

Тогава светулките лепнат по пръстите

и сърпът отдъхва на нивата.

А в стърнище забодени птиците

плашилото чакат да съмне.

 

Нека под мен жарава да гори.

Тръгвам аз със здравец към теб.

И в нестинарски танц да се роди обич.

Лятната жега нека ми тежи ден и нощ.

И любовта ми в теб да продължи цял живот.

 

От неказани думи изгарят устата ти.

Не целувай, преди да се стъмни.

По жътва лумват пожари сред снопите.

Тогава змиите се впиват във корена

и пръскат отрова в безсилие

А в стърнище догаря на клада

плашилото и много усилия.

 


напред горе назад Обратно към: [Михаил Белчев][СЛОВОТО]

 

© Михаил Белчев. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух