напред назад Обратно към: [Михаил Белчев][СЛОВОТО]



Едва сега


На Г. Денков

 

Едва сега разбирам

как бавно остарявам

и всяка нова зима

с тъга си подарявам.

 

Домът ми става тесен.

Светът не е за двама

и търся зад вратата

все някаква измама.

 

Опитвам се да бъда

и весел, и разумен,

а нещо все не стига

и се оглеждам гузен.

 

Обсъждаха ме много,

но длъжен не оставах

и затова от скоро

разбрах, че остарявам.

 

Забравям телефони

и все по-рядко търся,

но в някоя кабина

навярно ще осъмна

 

За пет стотинки кой ли

ще поговори с мене -

за вчерашни тревоги

и за дъждовно време.

 


напред горе назад Обратно към: [Михаил Белчев][СЛОВОТО]

 

© Михаил Белчев. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух