напред назад Обратно към: [Михаил Белчев][СЛОВОТО]



Пак ще се прегърнем


На ФСБ

 

Мен ми стига.

Ти си тук.

Имаш още мойто рамо.

Стига ми, че без звук

пак се прегръщаме.

 

Тичам, блъскат се в нас

думи, погледи.

Никой и днес не разбра

как сега се завръщаме.

 

Колко улици със теб извървяхме

под небе и липи

пак да се намерим,

пак да се прегърнем

завинаги.

 

Как един без друг сме живяли

в този свят от бетон и стъкло,

мъдър свят,

в който всеки със вик се е раждал

и очаква до днес любовта си.

 


напред горе назад Обратно към: [Михаил Белчев][СЛОВОТО]

 

© Михаил Белчев. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух