Обратно към: [Поезия][Михаил Белчев][СЛОВОТО]

По стълбите тичат

задъхани струни.

В празната къща се буди от сън

прашна китара.

От ъглите тръгват

забравени думи.

В прозореца някой подсвирква

и сяда отново до мен.

Лица и огньове

под мен се прегръщат.

Земята се свива от мъка

по чужда планета.

Пулсира небето

и някой се връща,

захвърлил монета зад себе си

някога в стария двор.

Лица и огньове

под мен се прегръщат.

Земята се вдига на пръсти и нежно

целува небето.

Кога ще се върнеш?

Кога ще се върнеш?

От тъмното песен възкръсва

и сяда отново до мен.

Изсъхна лозата,

към тебе извита.

От дългото чакане времето спря

в мойто огнище.

Кога ще се върнеш?

Кога ще се върнеш?

От тъмното песен възкръсва

и сяда отново до мен.

Обратно към: [Поезия][Михаил Белчев][СЛОВОТО]

© Михаил Белчев. Всички права запазени!