Обратно към: [Поезия][Михаил Белчев][СЛОВОТО]

Пак говорим с теб по телефона.

Тази нощ за мен той е икона.

Този път ще чуеш истини,

скрити в първата ми изповед.

Още ли обичаш бяла роза?

Можеш ли в дъжда да тичаш боса?

Още ли сънуваш мен и теб във някой град

с гълъби и със зелен площад?

Но сънен глас отегчен

идва чужд и далечен.

И уморен казвам: "Лека нощ!"

И утре е ден.

Още ли обичаш бяла роза?

Можеш ли в дъжда да тичаш боса?

Още ли сънуваш мен и теб във някой град

с гълъби и със зелен площад?

Но глух сигнал отдалеч

идва тих чужд и безплътен.

И уморен казвам: "Лека нощ!"

И утре е ден.

Обратно към: [Поезия][Михаил Белчев][СЛОВОТО]

© Михаил Белчев. Всички права запазени!