Обратно към: [Поезия][Михаил Белчев][СЛОВОТО]

Дъждът вали, вали като преди...

Пълзи и дълго дращи по стъклата,

а аз и този път оставам прав

във тишината.

Като светулка плахо примижа

една цигара някъде далече

и аз дочувам шепот на жена,

която тръгва, тръгва вече.

Дали пътува и сега

онази малка книжна лодка,

която сгънах на шега

над някаква дъждовна локва.

А после пратих я към теб

с молба при мен да се завърнеш,

дори в това море от много дъжд

ти до побързаш, да побързаш.

Сега вали, вали дъждът по прозореца.

От вестник стар изрязвам стих

с много, много болка

и препрочитам на глас как търси бряг

в море от хора и дъжд

книжна лодка.

Дъждът и този път вали, вали...

Пълзи и дълго дращи по стъклата,

а аз запалвам клечка от кибрит

във тишината.

И само тази малка светлина,

изгаряща от болка във ръката,

дано покаже пътя към дома

на лодката и на жената.

Обратно към: [Поезия][Михаил Белчев][СЛОВОТО]

© Михаил Белчев. Всички права запазени!