Обратно към: [Поезия][Михаил Белчев][СЛОВОТО]

Откъснах вече този ден

от календара на земята,

когато слънцето се спря

в картината ми на стената.

На избледнялото платно

забравен кораб се събуди

и късен гларус не успя

през слънцето да се промуши.

Преди да изгори докрай,

крилата му се позлатиха,

на палубата екна вик

и после всичко стана тихо.

Тревогата ми зазвъня

отново в празната ми стая

и чувствах, че и аз горя

и нищо повече не зная.

А слънцето закри очи

и бавно слезе към морето.

Във стаята ми две сълзи

до късно тази нощ ще светят.

Обратно към: [Поезия][Михаил Белчев][СЛОВОТО]

© Михаил Белчев. Всички права запазени!