Обратно към: [Поезия][Михаил Белчев][СЛОВОТО]

От изпуснато слънце изгарят ръцете ти.

Прегърни ме за сбогом и тръгвай.

По жътва се връщат, когато се стъмни.

Тогава светулките лепнат по пръстите

и сърпът отдъхва над нивата.

А в стърнище забодени птиците

до плашилото чакат да съмне.

Нека под мен жарава да гори.

Тръгвам аз със здравец към теб.

И в нестинарски танц да се роди обич.

Лятната жега нека ми тежи ден и нощ.

И любовта ми в теб да продължи цял живот.

От неказани думи изгарят устата ти.

Не целувай, преди да се стъмни.

По жътва лумват пожари сред снопите.

Тогава змиите се впиват във корена

и пръскат отрова в безсилие.

А стърнището догаря на клада

плашило и много усилия.

Обратно към: [Поезия][Михаил Белчев][СЛОВОТО]

© Михаил Белчев. Всички права запазени!