Обратно към: [Поезия][Михаил Белчев][СЛОВОТО]

В пясъчен часовник дреме

златен прах от плажа летен.

Колко дни на него писах:

"Само теб обичам!"

Сега се давят думи

в средата на морето,

а зад стъклото пясъкът е сух.

Сега изгаря лято

на клада от бездушие,

а времето тече спокойно тук.

В пясъчен часовник дреме

златен прах от плажа летен.

Колко дни на него писах:

"Само теб обичам!"

Сега умират чайки

в средата на небето,

а в стаята ми диша някой друг.

Сега пристига зима

със скука и съмнения

и времето тече спокойно тук.

Обратно към: [Поезия][Михаил Белчев][СЛОВОТО]

© Михаил Белчев. Всички права запазени!