Обратно към: [Поезия][Михаил Белчев][СЛОВОТО]

Тръгна си от тук лятото горещо,

но остави пак следи във нас.

А една вълна дълго ще ни търси,

за да ни нашепне почти без глас:

"Защо оставихте да стене самотното море

и то ме прати, за да ви намеря.

Защото този бряг е пуст и няма го смехът,

със който се прегръщахте до вчера."

Още си е там пясъчният замък,

който вятърът не разруши.

Може би сега, скрит зад някой камък,

чака да разтвори за нас врати.

Защо оставихте да стене самотното море,

с крила написа тръгващото ято.

Без вас какво е този бряг и синьото небе,

без вашата любов какво е лято?

Връщай се при нас, мило наше лято,

огън върху пясъка да накладем.

Връщай се при нас, мило наше лято,

слънце във косите си да заплетем.

Обратно към: [Поезия][Михаил Белчев][СЛОВОТО]

© Михаил Белчев. Всички права запазени!