Обратно към: [Поезия][Михаил Белчев][СЛОВОТО]

Време е вече дъх да си взема

и да отворя прозорец.

Стигат ми всички човешки драми -

моята днес ще говори.

Никой дори не се е запитал

имам ли време да дишам.

Моята обич със шепи раздавам,

чуждата мъка събирам.

Горя до лудост всякаква болка,

викам от гняв и не жаля.

Ще ми се всички да са щастливи!

Себе си слагам на края.

Дворът е пуст под моя прозорец,

с вятъра аз разговарям.

В мрака притичват сенки на хора.

Кой ще ме чуе, не зная.

Гоня до лудост всякаква болка,

викам от гняв и не жаля.

Ще ми се всички да са щастливи!

Себе си слагам на края.

Обратно към: [Поезия][Михаил Белчев][СЛОВОТО]

© Михаил Белчев. Всички права запазени!