Обратно към: [Поезия][Михаил Белчев][СЛОВОТО]

Защо от тази гара

не заминава никой?

Защо си спомням хора

и през лято, и през зима?

Защо в трева потънал,

един вагон старее?

Защо си спомням хора

и през пролет, и през есен?

Защо сега ме заслепяват

потънали в земята релси

и търся следа от съдби,

и лица по стъклата,

нощна гара,

много думи,

и ръце, и ръце

за сбогом.

Защо от тази гара

не заминава никой?

Защо си спомням хора,

без които трудно дишам?

Обратно към: [Поезия][Михаил Белчев][СЛОВОТО]

© Михаил Белчев. Всички права запазени!