Обратно към: [Поезия][Михаил Белчев][СЛОВОТО]

Едва сега разбирам

как бавно остарявам

и всяка нова зима

с тъга си подарявам.

Домът ми става тесен.

Светът не е за двама

и търся зад вратата

все някаква измама.

Опитвам се да бъда

и весел, и разумен,

а нещо все не стига

и се оглеждам гузен.

Обиждаха ме много,

но длъжен не оставах

и затова отскоро

разбрах, че остарявам.

Забравям телефони

и все по-рядко търся,

но я някоя кабина

навярно ще осъмна.

За пет стотинки кой ли

ще поговори с мене -

за вчерашни тревоги

и за дъждовно време.

Обратно към: [Поезия][Михаил Белчев][СЛОВОТО]

© Михаил Белчев. Всички права запазени!