Обратно към: [Поезия][Михаил Белчев][СЛОВОТО]

Мен ми стига.

Ти си тук.

Имаш още мойто рамо.

Стига ми, че без звук

пак се прегръщаме.

Тичат, блъскат се в нас

думи, погледи.

Никой и днес не разбра

как сега се завръщаме.

Колко улици със теб извървяхме

под небе и липи

пак да се намерим,

пак да се прегърнем

завинаги.

Как един без друг сме живяли

в този свят от бетон и стъкло,

мъдър свят,

в който всеки със вик се е раждал

и очаква до днес любовта си.

Мен ми стига.

Ти си тук.

Имаш още мойто рамо.

Стига ми, че без звук

пак се прегръщаме.

Обратно към: [Поезия][Михаил Белчев][СЛОВОТО]

© Михаил Белчев. Всички права запазени!