Обратно към: [Поезия][Михаил Белчев][СЛОВОТО]

Отивам си, без да кажа дума даже,

без една сълза, без страх, че влача

сянка в здрача.

Бавно влизам в нея сляпо и

става НОЩ.

Отивам си, без да търся път в небето,

без излишен жест, а с кръст в ръцете,

бос в полето.

Нечия съдба ме вика и става ДЕН.

Вик ли е, шепот ли,

но той се лута в кръвта ми днес вече,

дращи в мен, стене и ме руши!

Лумва огън и пак ням аз нося кръста си,

тръните, вяра и покаяние за вас!

Обратно към: [Поезия][Михаил Белчев][СЛОВОТО]

© Михаил Белчев. Всички права запазени!