Обратно към: [Поезия][Михаил Белчев][СЛОВОТО]

Лош човек ли съм аз,

че забравихте моето бъдеще?

В паметта си зачеркнахте

всичко изпято до днес.

Закъснях може би

за последната среща със Дявола,

на която решехте,

че нямате нужда от мен.

Как да мъкна чувал

с мръсни дрехи и всякакви спомени,

без да имам до себе си рамо

на някой по-честен човек?

Проверих колко лева

отдавна съм скътал в джобовете

и разбрах, че не стигат да купя

жените ви с тях.

Мои бивши и всякакви някакви

мъжки приятели,

нецелунали нож, пистолет,

даже кръст и заспала вина,

моят гръб ще ви вдига от сън

по-добре и от Дявола.

Като сянка в стената

ще бъда разплата за вас.

Много сълзи изпях,

но трохите, които ми давахте,

не нахраниха моята гърбава,

нежна, ранима душа.

Риголето бях аз много дълго

и шут бях, и плаках.

И сега бих могъл,

но не искам да ставам палач.

Обратно към: [Поезия][Михаил Белчев][СЛОВОТО]

© Михаил Белчев. Всички права запазени!