Обратно към: [Поезия][Михаил Белчев][СЛОВОТО]

Нямаше още никакви хора

около кафенето "Кристал".

Късите рокли бяха на мода.

Емил Димитров едва беше запял.

Синьо елече Ирина облече

в дългата, дългата тягостна нощ.

Кордов намери вълшебното цвете

и светът стана по-малко лош.

С него тогава горяхме от обич.

Лили пееше: "Малка съм аз...",

а на Витоша облаци нови

се прегръщаха сякаш над нас.

Коста Цонев тогава пред всички

обяви: "Микрофонът е ваш!",

и излезе Богдана самичка,

и запя: "Нон се риен..."

Зеленооко момиче откри за Боян

колко много неща са красиви,

а пък Гуджунов така и до днес не разбра,

че и розите май са бодливи.

А по Йорданка делфини тъгуват.

Гошо потъна сам в тишина.

Бисер все още е юноша бледен

в събота срещу неделя едва.

Още очаква Мишо Мария

на булеварда под кестен висок.

Вятърът свири, сякаш с фуния,

песен от филма "Козият рог".

Мими възпя свойта майчица свята.

Петьо мъката своя прокуди,

а от малкия светъл прозорец

за "Щурците" света беше чуден.

Нямаше група "Сигнал" и каскади,

импресария и "Може би".

Маргарита успя да запази

своя устрем за по-късни дни.

Нямаше диско, нямаше реге,

нямаше още "Диана-експрес".

Нито на Васко кой, кой да му каже?

Тодор Колев го нямаше даже.

"Отвори ми, нося тишина..."

Обратно към: [Поезия][Михаил Белчев][СЛОВОТО]

© Михаил Белчев. Всички права запазени!