Обратно към: [Поезия][Михаил Белчев][СЛОВОТО]

От теб съм взел очите и ръцете,

за да те виждам и прегръщам аз.

Нозе да нямам, пак ще се затичам

към теб в най-трудния си час.

Без теб какво бих бил? Дърво без корен.

Без хляб и сол. Без слънце и вода.

По-чужд от чуждите в света огромен.

По-сам от вятъра, пронизал есента.

За теб, Българийо, откъсвам цвете.

За тебе, моя истинска любов.

Не може никой, никой да отнеме

желанието ни за живот.

Аз знам Българийо, аз знам,

че друга няма като теб!

На колене не би застанала ти в този свят!

И в теб се кълнем!

След мен не зная аз какво ще бъде,

но сигурно ще бъде по-добре.

И само за едно ще съжалявам,

че няма да ме има някой ден.

Обратно към: [Поезия][Михаил Белчев][СЛОВОТО]

© Михаил Белчев. Всички права запазени!