Обратно към: [Поезия][Михаил Белчев][СЛОВОТО]

За нещо пак ми дожаля,

реших да залепя крилата

и да се махна от света,

по дяволите да го пратя.

Опитах се да полетя,

със земния живот бях свикнал.

Оказа се, че съм левак

и черепа на Йорик ритнах.

Сега ми стига да гори

крило от будна пеперуда,

а времето да си лети,

на птица аз да се преструвам.

Та то си може и без мен,

тече през всякакви олуци,

но някой ден ще полети

над символи и над боклуци.

И аз ще го следя с очи,

главата ми ще побелее.

Дано да бъда сочен с пръст,

като човекът, който пее.

Да бъда или да не съм

и все така да ми е тъжно.

Да вярвам, че и аз съм луд,

и в студ като човек да зъзна.

Обратно към: [Поезия][Михаил Белчев][СЛОВОТО]

© Михаил Белчев. Всички права запазени!