напред назад Обратно към: [Мара Белчева][СЛОВОТО]



Свърши се играта...


Свърши се играта,

млъкна песента.

Той и тя в душата

с звукове-цветя,

свиха и завиха

вън града сами.

 

Звездна нощ и тиха

светлинка ръми

над града потънал

в летен сън ленив.

 

Чер е скут разгънал

парка мълчаливм,

дето се извива

глъхналия път -

дето мълчаливо

сенки две вървят.

 


напред горе назад Обратно към: [Мара Белчева][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух