Обратно към: [Мара Белчева][СЛОВОТО]

Свърши се играта,

млъкна песента.

Той и тя в душата

с звукове-цветя,

свиха и завиха

вън града сами.

Звездна нощ и тиха

светлинка ръми

над града потънал

в летен сън ленив.

Чер е скут разгънал

парка мълчаливм,

дето се извива

глъхналия път -

дето мълчаливо

сенки две вървят.

Обратно към: [Мара Белчева][СЛОВОТО]