напред назад Обратно към: [Мара Белчева][СЛОВОТО]



В душата ми градина...


В душата ми градина

речта си посади,

и на далеч отмина.

Речта ти реч роди.

 

Когато се завърна

речта си непозна;

когато ме прегърна

ти - майска светлина -

 

тя пак бе полетяла

- пчела от цвят на цвят -

и от дъхът ти брала

най-дивний аромат.

 


напред горе назад Обратно към: [Мара Белчева][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух