Обратно към: [Повод за живот][Камелия Кондова][СЛОВОТО]

На Самуил

Мъничък, дето утре за всичко ще питаш -

аз ли да ти разказвам света?

Аз ли - дето така си оплитам дните.

Правя крачка, на втората вече греша.

Още ме лъжат. Лъжат ме право в лицето.

И още вярвам. Глупаво е, нали?

Забравям си шапката. Губя си ключовете.

Влюбвам се - обичам да ме боли.

Вечно нямам обувки. Така е, защото

ги изтърквам, докато тичам насън.

Събирам подкови. Пускам понякога тото.

Редовно стъпвам във всеки случаен трън.

Мъничък, малко е въздуха. Диша се тежко.

Но аз ли да ти разказвам света?...

Аз зная само, че ти, ти не си грешка!

За другото...

            питай своя баща.

Обратно към: [Повод за живот][Камелия Кондова][СЛОВОТО]

© Камелия Кондова. Всички права запазени!