Обратно към: [Не и милост!][Камелия Кондова][СЛОВОТО]

"Аз съм Мария — жената на всички мъже.
    И на мъртвите даже."
        Борис Христов

Някой ден и по тебе така ще въздишат...

Е, сигурно не толкова талантливо.

Един мъж ще сияе — останалите излишни

ще се напият и пак ще им бъде криво.

Някой ден... Боже, не е далечен,

ще звъни телефонът — а няма да търсят мене.

Ще се погледна такава — старомодно облечена,

с ретро песни наум и с ретро съмнения.

Някой ден брат ти ще се върне задъхан в къщи,

ще ти кресне, ще те дръпне за русата плитка:

"Откъде накъде онзи тип те е запрегръщал?!"

А пък ти ще стъпваш в морето — от край до край плитко.

Сега спиш като ангел и залита цялата къща

от щастие, мое беличко пеленаче.

А баща ти чете тези стихове и преглъща

сълзите, които някой ден

        накуп ще изплаче.

Обратно към: [Не и милост!][Камелия Кондова][СЛОВОТО]

© Камелия Кондова. Всички права запазени!