напред назад Обратно към: [Камелия Кондова][СЛОВОТО]



Солено стихотворение


Вече няма отсрочка, Одисей ще отплава.

Не проклинам морето, но на кръст заприличах.

Аз съм цялата прошка. На сълзи нямам право.

Имам правото само до солта да обичам.

 

До последната пора на солената сянка.

(Знам, след толкова бури той на сянка ще стане.)

Само аз ще позная тази шепа останки

от любов и омраза, от зараснали рани.

 

И ще трябва отново да се учим на нежност.

Той дивашки ще гледа как ръката ми тръгва

по соленото тяло със последна надежда.

(А пък щом е последна - по библейски е първа.)

 

Само още секунда да запазя сърцето,

да не бие инфарктно - от смъртта е на косъм.

После - дългата битка между мен и морето.

А когато спечеля

като сол ще е просто.

 


напред горе назад Обратно към: [Камелия Кондова][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух