|
Обратно към: [Поне веднъж][Светослав Георгиев][СЛОВОТО] ПредговорЗа мен е преживяване прочетеното от Слави Георгиев. Слави, а не Светослав – защото ми е приятел. “С кански рев ще избяга накрая от земята ни, дяволът, старият. Проумял, че във ада е рай, а пък адът е тука, в България.” И в този ад, и в това време на чума Слави ме покани елегантно да присъствам и като в “Декамерон” да ми разкаже всичко, което години наред го е пръскало по шевовете, докато се сети, че “гръмката дума е камъче,/ тихата дума - скала.” Вергилий казва, че само поезията увенчава челото с истинска слава. И Слави под нашенското българско небе разиграва една веселба на живия живот – шарен, искрен и подъл, негов и чужд, сочен с пръст, среден и безименен. Аз съм най-неподходящият човек, който трябва да дава оценки за поезията на Слави Георгиев, но той никога не е бил “този дребен човек”, който познаваме всички “И мечтите му педя, ала педя в зелено. Не умее да дава, но обича да взема.”, а “Бял навярно съм, черен отвътре, черен вопъл пред бяла стена. Толкоз бяла, та чак ме овъгли! А животът ми – той... посивя.” И тази шарения, която посивява преждевременно, ми напомня, че изпях стихотворението на Н. Йорданов “Младостта си отива” на 25 години. Младежки, мъжки, поетични и песенни видения – затова сме приятели. Слави успешно продължава: “В живота ще случи да умреш поне веднъж, поне веднъж... Дано вестта за туй да бъде грешка поне веднъж, поне веднъж...” Има вкус, има ерудиция, има усет към буквите и звучи музика, “и липса, и отсъствие, и вечно чакане...” А има даже вкус и цвят на кръв, и смях, и световна простотия: “И след дежурното, че много ме обичаш, ще се изправиш безразлично гола, напомняйки ми бързичко да се обличам, че той, мъжът ти, ще се върне скоро...” Накара ме и аз да се хвана за молива (не за шпагата). Струва си да прочетете тази поетична книга “Поне веднъж”. Тя ще ви “нахрани със звезди” и ще ви каже: "Понякога животът е безсмъртен..." Но защо “останалото е тегоба – живот със нелюбим човек/ и тихото очакване/ за пролет”? Това не ми е ясно! Какво е искал да каже поетът (вечният въпрос в училищата)? Защото Слави е присмехулник и обичащ човек: “По дяволите! Толкова е трудно, когато срещнеш истинска жена!”
Преди 36 години в есента за първи път се разходих в лятната градина в Санкт Петербург, край паметниците на Пушкин, Крилов... Там Александър Сергеевич е обичал да се скита, наметнал перелината си. По-късно живях там 5 години, близо до къщата му на “Мойка”. В двора има негов паметник. Там всеки ден е имало съобщение (писмено) на вратата му за състоянието след дуела. Издъхва. Санкт Петербург скърби. Бохема, вино, жени, страсти, дуели... Жалко, че няма днес дуели, няма захвърлена в лицето ръкавица, няма онази поезия и чест, тази изпепеляваща любов, която застава зад майката, любимата и родината, зад децата... А при Слави по човешки и съвременно го има: “Нарисувай ми морето - бурно, шеметно и кротко". Грабнах четката и ето - нарисувах й живота...” “В живота ще случи да избираш... В живота ще случи да обичаш... В живота ще се случи да заплачеш... В живота ще се случи да те бият... В живота щe сe случи да забравиш... В живота ще се случи да предаваш... В живота ще се случи да живееш... В живота ще случи да умреш поне веднъж, поне веднъж...” И така – напред, за да заслужим званието “Бохем”! Това ми пожела през юни 1977 г. Евтушенко, когато ми гостуваше у дома. Същото сега пожелавам на Слави!
Михаил Белчев
Обратно към: [Поне веднъж][Светослав Георгиев][СЛОВОТО]
© Светослав Георгиев. Всички права запазени! |