напред назад Обратно към: [Поне веднъж][Светослав Георгиев][СЛОВОТО]



Предговор


За мен е преживяване прочетеното от Слави Георгиев. Слави, а не Светослав – защото ми е приятел.

“С кански рев ще избяга накрая

от земята ни, дяволът, старият.

Проумял, че във ада е рай,

а пък адът е тука, в България.”

И в този ад, и в това време на чума Слави ме покани елегантно да присъствам и като в “Декамерон” да ми разкаже всичко, което години наред го е пръскало по шевовете, докато се сети, че “гръмката дума е камъче,/ тихата дума - скала.”

Вергилий казва, че само поезията увенчава челото с истинска слава. И Слави под нашенското българско небе разиграва една веселба на живия живот – шарен, искрен и подъл, негов и чужд, сочен с пръст, среден и безименен.

Аз съм най-неподходящият човек, който трябва да дава оценки за поезията на Слави Георгиев, но той никога не е бил “този дребен човек”, който познаваме всички

“И мечтите му педя,

ала педя в зелено.

Не умее да дава,

но обича да взема.”,

а

“Бял навярно съм, черен отвътре,

черен вопъл пред бяла стена.

Толкоз бяла, та чак ме овъгли!

А животът ми – той... посивя.”

И тази шарения, която посивява преждевременно, ми напомня, че изпях стихотворението на Н. Йорданов “Младостта си отива” на 25 години. Младежки, мъжки, поетични и песенни видения – затова сме приятели. Слави успешно продължава:

“В живота ще случи да умреш

поне веднъж, поне веднъж...

Дано вестта за туй да бъде грешка

поне веднъж, поне веднъж...”

Има вкус, има ерудиция, има усет към буквите и звучи музика, “и липса, и отсъствие, и вечно чакане...” А има даже вкус и цвят на кръв, и смях, и световна простотия:

“И след дежурното, че много ме обичаш,

ще се изправиш безразлично гола,

напомняйки ми бързичко да се обличам,

че той, мъжът ти, ще се върне скоро...”

Накара ме и аз да се хвана за молива (не за шпагата). Струва си да прочетете тази поетична книга “Поне веднъж”. Тя ще ви “нахрани със звезди” и ще ви каже: "Понякога животът е безсмъртен..." Но защо “останалото е тегоба – живот със нелюбим човек/ и тихото очакване/ за пролет”? Това не ми е ясно! Какво е искал да каже поетът (вечният въпрос в училищата)? Защото Слави е присмехулник и обичащ човек:

“По дяволите! Толкова е трудно,

когато срещнеш истинска жена!”

 

Преди 36 години в есента за първи път се разходих в лятната градина в Санкт Петербург, край паметниците на Пушкин, Крилов... Там Александър Сергеевич е обичал да се скита, наметнал перелината си. По-късно живях там 5 години, близо до къщата му на “Мойка”. В двора има негов паметник. Там всеки ден е имало съобщение (писмено) на вратата му за състоянието след дуела. Издъхва. Санкт Петербург скърби. Бохема, вино, жени, страсти, дуели... Жалко, че няма днес дуели, няма захвърлена в лицето ръкавица, няма онази поезия и чест, тази изпепеляваща любов, която застава зад майката, любимата и родината, зад децата... А при Слави по човешки и съвременно го има:

“Нарисувай ми морето -

бурно, шеметно и кротко".

Грабнах четката и ето -

нарисувах й живота...”

“В живота ще случи да избираш...

В живота ще случи да обичаш...

В живота ще се случи да заплачеш...

В живота ще се случи да те бият...

В живота щe сe случи да забравиш...

В живота ще се случи да предаваш...

В живота ще се случи да живееш...

В живота ще случи да умреш

поне веднъж, поне веднъж...”

И така – напред, за да заслужим званието “Бохем”! Това ми пожела през юни 1977 г. Евтушенко, когато ми гостуваше у дома. Същото сега пожелавам на Слави!

 

Михаил Белчев

 


напред горе назад Обратно към: [Поне веднъж][Светослав Георгиев][СЛОВОТО]

 

© Светослав Георгиев. Всички права запазени!


© 1999-2023, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух