напред назад Обратно към: [Поне веднъж][Светослав Георгиев][СЛОВОТО]



Олтар


Порутени, етажите на времето

се срутват

върху кратките и крехки спомени

на моето прашасало

съзнание,

покривайки ги

с тънък слой измислици.

Там

аз съм бог!

А ти, подобно жрица, служиш

пред олтара ми.

И даровете, със които молиш

за внимание,

са тялото ти, любовта и виното.

Отпих от любовта

и се залюбих с

виното...

А тялото - самотна,

бяла свещ, мълчеше.

Ще дойдат други богове...

 


напред горе назад Обратно към: [Поне веднъж][Светослав Георгиев][СЛОВОТО]

 

© Светослав Георгиев. Всички права запазени!


© 1999-2023, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух