напред назад Обратно към: [Поне веднъж][Светослав Георгиев][СЛОВОТО]



Ecce homo


Парчета спомени,

облечени в носталгия.

Захвърлени отломки от живот и

сто от моите лица.

Детински див и рафиниран,

флиртуващ със смъртта,

изпълнен с желания, натъпкан с пороци,

понесъл знание - за своя залез,

готов за новото,

узрял за всеки грях,

с мечтание и жар, жадуващ и

преследван,

страдащ,

търсещ и безпътен.

Отдаден на съдбата и

на... болката.

Усамотен,

прастар - животно и мъдрец.

С душа на Фауст,

брат на Карамазов,

съблечен, гол - без честолюбие.

Нататък, още по-притулено,

са сенките - онези,

първобитни,

животински,

каменни,

растителни...

Изглежда миг преди смъртта,

последният човек на тоя свят

със бързината на съня

си спомня всички образи

от своето правреме

в младостта на световете.

 

Не съм ли аз пред огледалото?

 


напред горе назад Обратно към: [Поне веднъж][Светослав Георгиев][СЛОВОТО]

 

© Светослав Георгиев. Всички права запазени!


© 1999-2023, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух