Обратно към: [Поне веднъж][Светослав Георгиев][СЛОВОТО]

На жена ми

"Нарисувай ми живота

през очите на поета".

"Скъпа, туй е много просто".

Нарисувах й морето.

"Много пъстро и зелено,

нарисувай ми полето

със трева до коленете".

Нарисувах й морето.

"Нарисувай планината -

пропастите, върховете

как се гушат в синевата".

Нарисувах й морето.

“Нарисувай ми морето -

бурно, шеметно и кротко".

Грабнах четката и ето -

нарисувах й живота...

Обратно към: [Поне веднъж][Светослав Георгиев][СЛОВОТО]

© Светослав Георгиев. Всички права запазени!