Обратно към: [Поне веднъж][Светослав Георгиев][СЛОВОТО]

От стръкче пролет, есен, лято

и кубче зима - за разкош

ще си забъркам питие, когато

се спусне кадифена нощ.

И тихо ще приседна в мрака,

ще си припомня със вина

за младостта - оназ, която

случайно не се състоя.

Във нея щях да бъда друг -

по-умен, доста по-красив.

Навярно примерен съпруг.

Навярно доста талантлив.

Навярно щях да преуспея.

Безгрешен. Господи, прости!

Но туй ли пак ще преживея?

Кой знае? Всъщност... може би?!...

Отпих коктейла безразсъдно

и казах сбогом - без тъга.

На туй, което не се сбъдна,

което не се състоя.

Обратно към: [Поне веднъж][Светослав Георгиев][СЛОВОТО]

© Светослав Георгиев. Всички права запазени!