напред назад Обратно към: [Даниела Добрева][СЛОВОТО]



Срещи в чата


Той —... Погледна часовника си, нямаше търпение, а не биваше да го показва: „Спокойно, има още малко време.“ Започна да сменя нервно програмите на телевизора. Не виждаше това, което вижда и не чуваше... Всъщност чуваше потракването на съдовете откъм кухнята... Тя разтребваше след вечерята, доста шумно, все едно казваше: „Виж ме колко съм работна“, това малко го ядосваше, но нищо...

Тя —... Изпусна една вилица на пода, но не се ядоса. Напоследък съдовете сами падаха от ръцете й. Нещо ги дърпаше. Беше преуморена и получаваше нервен тремор... Не, няма за къде да бърза, имаше още малко време... Не биваше да показва, че бърза. Още какво трябваше да свърши? А, да... Да изхвърли кофата с боклука и да помогне за домашното по математика. Ще се справи, задачите в шести клас не я затрудняваха още... Изми последната чиния и тръгна към детската стая...

..................

Той —... Погледна пак часовника. Време беше. О, ако можеше още сега... Но не, след малко...

Тя —... Подаде глава на вратата в хола, усмихна се:

— Скъпи, ще си лягаш ли? Сега ще постеля.

— Миличко, ей сега. Имам още малко работа на компютъра. Утре трябва да съм готов с този глупав чертеж...

— Добре, любов моя. — тя приближи до него, наведе се, меката й гръд се докосна до рамото му, целуна го по ухото, провря езиче вътре съвсем нежно...

Той потръпна, както преди... Лекият аромат на готвено от домашната й рокля не му попречи да изтръпне целия. Шляпна я леко по дупето...

Тя се усмихна:

— И аз ще проверя тук едни текстове... Взимам lap-top-а, става ли? — и се порови в дамската чанта за GSM-а...

— Добре, след малко идвам. — обеща вяло той.

Тя се отправи с походка на уморена пантера към спалнята...

..............

Той —... Седна пред монитора, зареди файла с чертежа. Погледът му се премрежи... Сърцето заби глухо — първо там близо, под лъжичката, после се качи към гърлото и заблъска в ушите... Натисна иконата на Internet Explorer... Зачака... Дали ще бъде там?... Трябва да е там... „Тя“ обеща...

Тя —... Отвори бавно lap-top-а, включи го към мобилния, погали нежно клавиатурата, колко приятно тежеше в скута й. Облегна се на възглавницата удобно и зачака да се зареди... Дали ще бъде там?... Трябва да е там... „Той“ обеща...

.....................

hi

hi

kak si dnes

dbre a ti

mislih za teb. za kosata ti, za ustnite ti, za golemite ti gardi...

kade shte go pravim dnes

na edna livada v gorata...okosena treva...

mmm... mnogo bode.

na brega na moreto, v malko gradche...

da v hotela... da izpiem parvo po bira...sled bira stavam stahotna...

dobre... sled tova si tragvame pregurnati

i bosi...

az sum po dynki i potnik

a az po mnogo tanka dalga roklia

tzeluvam te po ushentzeto...

vlizame v staiata... ne palim lampata

poglejdam te v ochite...dalboki sa

paham eziche v ustata ti

milvam te pod rokliata

razkopchavam tzipa, paham ruka... masjiram go

kolko sa golemi zarnata ti

kolko e goliam i napregnat

............................................

o mili ne moga poveche

da milichka sega

shte vikam

vikai kreshtiiii

ooooooooh

aaaah milichko svarshvam

i az lubimiiiiii

liubov moia

obich moia

praznia se

napalni me

mili moi

sladka moya obich moya

obicham te

tzeluvam te

milvam te

gushni me

gushkam te

tzeluvam ochite ti

milvam kosata ti

moje li da pospia malko na ramoto ti

pospi liubov moia

i shte si hodia

nedei

triabva

dobre

koga shte se vidim

ne znam koga pak shte moga da doida tuk

utre...chakam te

ne znam, shte opitam. Triabva da tragvam

dobre skupa

tzeluvam te

tzeluvam te

chao milichak

chao liubima

leka nosht

leka do utre

do utre

..................

Тя —... се отпусна безсилна на възглавницата и заплака, тресеше се цялата... Остави lap-top-а на шкафчето и зарови лице във възглавницата... Скимтеше... от непостижимо щастие... Скимтеше приглушено във възглавницата... Раменете и косата и се тресяха... Не искаше никой да чуе, не искаше никой да знае. Беше като тогава... преди... с него... Първият, единственият... Бащата на сина й... Беше като тогава...

Той —... се отпусна изтощен на стола. Усещаше приятната мокрота в слабините си... Ушите бучаха... приятно, нервно... Ръцете му погалиха за последно клавиатурата...и увиснаха безпомощни от двете страни на стола... Облегалката глухо проскърца... Блаженството го обля...както тогава... Когато се почувства по— голям и по-нежен... По-голям и по-нежен от преди... Кога беше това...

Тя —... отиде тихо до банята. Погледна се в огледалото, отчая се напълно... Изми си зъбите, бавно... без да вижда какво върши... После надникна в детската — пак беше заспал с включена лампа...Погали го по челото, прибра падналата на пода книга, свали слушалките от главата, изключи музиката, изключи лампата... Притвори тихо вратата... Пъхна се в хладните чаршафи на спалнята, легна по корем, прегърна възглавницата... затвори очи... Дано се забави още малко... не искаше да идва сега... да легне тежко в леглото... да чува тежкото му дишане... Притисна по-силно клепачи. Беше там... „там“...bosa... po dalga roklia...

Той —... бавно стана от стола, колената леко го наболяха. Протегна се като котарак, разкърши гърба си... беше се изпотил. Миришеше приятно на силна мъжка пот... Пристъпи бавно към банята... Погледна се в огледалото, не се позна... Изми зъбите си, бавно... без да вижда какво върши... Влезе тихо в тъмната спалня. Не искаше да я буди... Не и сега... Пъхна се под хладните завивки...притвори очи. Беше там... „там“... bos... i tzeluna ushentzeto...

 


напред горе назад Обратно към: [Даниела Добрева][СЛОВОТО]

 

© Даниела Добрева. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух