напред назад Обратно към: [Даниела Добрева][СЛОВОТО]



Упоително свеж...


Упоително свеж

и топъл бе въздухът

след летния дъжд.

Дълго разхождах кучето

по смълчаната улица,

в най-дълбокото на нощта...

И се радвах на всяка тревица,

на камъче и дърво,

което подушваше То.

Провлачвах крака

и клепачите се затваряха

от нега и умора.

И не исках да се прибера —

при себе си — у дома...

 


напред горе назад Обратно към: [Даниела Добрева][СЛОВОТО]

 

© Даниела Добрева. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух