напред назад Обратно към: [Даниела Добрева][СЛОВОТО]



Когато изгубиш себе си...


Когато изгубиш себе си, странно

колко много неща откриваш.

Светът — остроизрязан,

без заоблени форми,

без полу-тонове, полу-сенки —

нахлува в душата —

режещ, пронизващ, разкъсващ,

плътно покрива всяка фибра

с образи, звуци, ухания,

спомени — глухи ридания —

безмълвни остават...

Намериш ли себе си,

дори не разбираш

колко много неща

си пропуснал невъзвратимо...

 


напред горе назад Обратно към: [Даниела Добрева][СЛОВОТО]

 

© Даниела Добрева. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух