напред назад Обратно към: [Иван Методиев][СЛОВОТО]



Към душата


Към душата щом прибавиш лапи и мустаци,

тя самичка се превръща в опашато мъркане.

Ах, но съвършенството е с половин ухо,

бързо намерете липсващото крайче!

Невъзможно е! Защо? Защото е заето –

още вчера се превърна в кучето, което

трябва днес да го отхапе... Завържете го веднага!

Вържеш ли го, мигом се превръща на ветрец...

Завържете го тогава със верига от врабци!

За какво да го завържем? Хей за оня облак.

Но с какво да го заключим? С катинар от врана.

Сторено е, но сега пък враната избяга...

 


напред горе назад Обратно към: [Иван Методиев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух